fallback

Заговор няма. Но защо тогава Тръмп толкова обича Путин?

Без достъп до пълния доклад на Мълър не можем да знаем колко изобличаващо – или не – е било разследването за Тръмп

12:47 | 25.03.19 г. 6
Автор - снимка
Редактор

Заговор няма.

Това е очевидният извод от откритията на специалния прокурор Робърт Мълър или поне така са представени от министъра на правосъдието Уилям Бар. И със сигурност е това е и линията, която злорадстващите защитници на президента Доналд Тръмп разпространяват днес.

Но без достъп до пълния доклад на Мълър не можем да знаем колко изобличаващо – или не – е било разследването за Тръмп, коментира главният редактор на Politico Блейк Хауншел. Правилата на министерството на правосъдието казват, че действащ президент не може да бъде обвинен, макар че според други негови правила е погрешно да се публикува уронваща информация за някой, който не е обвинен в престъпление.

Затова осен ако Бар не реши, че президентът е специален случай, може никога да не разберем пълния обхват на действията на Тръмп. И можем никога да не разберем колко близо е бил екипът на Мълър до обвинения срещу Доналд Тръмп-младши и Джаред Къшнър, камо ли други, замесени в скандала с Русия. А дори Бар да публикува по-голямата част от доклада, целта бе да се изградят обвинения с разумен шанс за успех, а не да се издава морална оценка за президентството.

Резюмето на Бар показва, че не е имало координирана на високо равнище конспирация между Русия и Тръмп в изборите за президент през 2016 г. И то въпреки странното поведение на държавния глава, който неведнъж отказа да признае, че руският президент Владимир Путин се е опитал да му помогне. И въпреки множеството връзки между различни помощници на Тръмп и руски оперативни лица през 2016 г. или пък съвпадения, които не пасват на по-широката картина.

Може би бившият ръководител на кампанията на Тръмп Пол Манафорт, например, просто се е опитвал да изплати няколкомилионния си дълг към руския олигарх Олег Дерипаска, когато е предал вътрешни изборни данни на бившия си бизнес партньор Константин Килимник.

Или пък небезизвестната среща в Trump Tower през 2016 г. с руснаците, които предлагат компромати срещу Клинтън, както и предполагаемата и убедително престъпна схема на Майкъл Флин и Джаред Къшнър за създаването на таен канал до Москва през руското посолство във Вашингтон.

Има възможни обяснения за всички тези странни случаи и много други, които не означават голяма конспирация за открадване на изборите в замяна на, да кажем, облекчаване на санкциите или признаване на анексирането на Крим от Русия. Може би руснаците са изграждали връзките си с екипа на Тръмп със слабата надежда, че усилията им да бъде избран, ще проработят. Може би самите срещи са били форма на компромат – защото Москва е знаела, че разкриването им ще бъде смущаващо. Може би различни групи руснаци просто да видели същата възможност в русофилията на Тръмп и са действали независимо.

Колкото до всички лъжи, които приближените на Тръмп казаха за отношенията си с Русия, и там можем да намерим някакви обяснения: опитните лъжци са склонни да лъжат по навик. А може би погрешно са смятали, че се опитват да защитят президента и себе си. Хората правят глупави и нерационални решения – особено когато са под натиск.

Всички трябва да сме наясно с опасността от прибързаната предубеденост: лошият навик да тълкуваме доказателствата, за да се напаснат на предварителни заключения. Това бе основен риск в историята Русиягейт и съм сигурен, че и аз съм се поддал в някакъв момент, пише авторът. Медиите несъмнено раздухаха истории за предполагаемите връзки между Тръмп и Русия, които изчезнаха при по-задълбочено вглеждане. Дори внимателно предадени и предпазливо написани материали са обект на засилена интерпретация, когато попаднат в Twitter или в телевизионните новини.

Но има толкова много аспекти от поведението на Тръмп към Русия както като кандидат, така и като президент, които остават объркващи. Манията му към страшилището за Кремъл – НАТО. Провалът му да разкрие информация за желанието му да осъществи хотелски проект в Москва, дори докато текат изборите за Белия дом, и последващите лъжи. Бизнесът му с недвижими имоти, който години наред зависи от руски пари.

Най-странното е личната връзка на Тръмп с Владимир Путин, когото никога не критикува директно. На пресконференцията през юли 2018 г. в Хелзинки например Тръмп стоеше до своя руски колега и каза: „Имам страхотно доверие в моите хора от разузнаването, но ще ви кажа, че президентът Путин е изключително силен в своите опровержения днес“. Това остава едно от най-странните изпълнения на американския президент в чужбина.

Интересното е, че напоследък излязоха някои сигнали, които могат да ни помогнат да разберем откъде идва всичко това. Вземете отношенията му с лидера на Северна Корея Ким Чен Ун, чийто режим е по-омразен дори от този на Путин. Тръмп ухажва Ким сякаш е отчаян, пренебрегвайки възраженията на собствените си съветници. Тази седмица Тръмп отхвърли в Twitter новия кръг от големи санкции, които администрацията му наложи срещу Пхенян. Обратът настъпи, обясни Белият дом, защото Тръмп „харесва“ Ким – човек, който уби полубрата си и разстрелва вътрешните си врагове.

Тук се виждат две общи теми. Едната е, че Тръмп желае силата, която тези авторитарни лидери упражняват върху собствените си общества, и не се срамува да си го каже. Втората е, че отчаяно търси голяма дипломатическа победа, било това спогодба с Русия, краят на ядрената програма на Северна Америка или мирно споразумение между Израел и палестинците.

Забравете за вероятността или мъдростта на подобни сделки. Смисълът е, че Тръмп има навика да ласкае, угажда и придумва обектите на своята привързаност, за да получи това, което иска – независимо дали става въпрос за Владимир Путин, Ким Чен Ума или (предполагаемо!) Сторми Даниелс. Затова може би няма нищо специално около Путин в крайна сметка.

А какво можем да кажем тогава за постоянните атаки на Тръмп срещу разследването около Русия, уволнението на Джеймс Коми, атаките срещу Джеф Сешънс и Род Розенщайн, безкрайните обвинения в „лов на вещици“ и т.н.? Те не са ли подозрителни?

Разбира се, но защо не вземем алтернативна теория: че не може да бъде съвсем сигурен какво ще открие разследването, затова използва тактиката, научена от ментора си, адвоката Рой Кон, за всеки случай. Защо скорпионът ужилва жабата? Просто защото скорпионите правят така.

Така че, обмисляйки краткото резюме на Бар, обмислете възможността – може би и вероятността – цялото това нещо да е било едно голямо недоразумение.

Това обаче не изчиства Тръмп напълно. Не трябва да забравяме, че Южен окръг Ню Йорк и други прокуратури все още работят по своите разследвания по различни аспекти от кампанията на Тръмп. Това е факт. А и не трябва да забравяме изобличаващата истина, че ръководителят на кампанията на Тръмп, неговият заместник-ръководител и съветникът му по национална сигурност бяха осъдени заради извършени от тях престъпления.

Колкото до това дали разследването наистина оправдава флирта на Тръмп с Москва, сега присъдата зависи от Конгреса – и в крайна сметка от избирателите. Но можем да бъдем сигурни в едно: ако Тръмп е бил в заговор с Русия, Боб Мълър вероятно щеше да разбере.

А що се отнася до големия дебат около разговора, зависи за какво точно говорим. Вече е ясно, че Тръмп не е бил в заговор с Путин за изборите през 2016 г. Защо явно иска да влезе в такъв, за да преоформи външната политика на САЩ, остава мистерия.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:03 | 14.09.22 г.
fallback